Гепард

Постът, който заема гепарда за да наблюдава своите жертви обикновено се намира на високо място, откъдето той внимателно може следи всяко движение на дивеча в райо­на.

При бягането си той успява бързо да на­бере скорост. Установено е, че на 116 опита гепар­дът улавя жерт­вата си 58 пъти, а лъвът (3 до 4 пъти по - тежък) на 5-6 опита само един път.

Обича да напада са­м или в малки групи предимно бързоногите антилопи и зайци, за които е по­чти безнадеждно да се спасят от то­зи изключителен спринтьор.

Когато преследва своята жертва, гепардът не само безшумно се приближава до нея, но проявява едно качество, кое­то липсва при неговите роднини, а именно - той бяга след плячката си, докато я настигне.

Има много остро зрение, което му е от огромна полза.  При съзиране на жертвата, той не я подгонва веднага, а следва определен "план" – приближава се бавно към нея, цял присвит и приклекнал до земята. Едва когато достигне необходимото му разстояние той се повдига и се хвърля напред. Нужни са му само няколко скока за да я достигне.

Гепард хваща газела

лъвовете и хиените, ловуващи осново през нощта.

Има доста слаба захапка и малки зъби, които не му позволяват да пречупи врата на жертвата си. Затова я убива притискайки гърлото й, т.е. задушава я.

Смята се, че ловците в миналото са оценили това негово поведение дотолкова, че са започнали да го опитомяват за ловни цели.