Размножаване при птиците
Птиците снасят яйцата си направо на земята или в гнездо. Единият родител (или и двамата) топли яйцата, като сяда върху тях (мъти ги). Малките птичета се излюпват в различни стадии на развитие. Някои могат да се грижат сами за себе си почти веднага, докато други разчитат на родителите си за храна и защита.
Яйца
Яйцата на птиците имат твърда черупка. Птиците, които гнездят по земята, снасят яйца, които се сливат с цвета на заобикалящата ги среда.
Птиците, които гнездят по дърветата, снасят едноцветни яйца.
Безпомощни малки
Малките на гнездящите по дърветата птици са обикновено недоразвити и неоперени. Те остават в гнездото, докато станат готови да се хранят самостоятелно.
Развити малки
Малките на повечето гнездящи по земята птици започват да се хранят няколко часа, след като се излюпят. Те скоро напускат гнездото и тръгват след майка си.
Чужди родители
Люпилните паразити са птици, които с измама оставят малките си да бъдат отгледани от други птици.
syper e :)
Ареал
Папагалите ара обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. По-голямата част от видовете се срещат в басейна на Амазонка и в Гвианските плата, като много са ендемити за този район.
Като цяло папагалите ара се срещат само на континента. Изключение правят само островите Тринидад и Сейнт Винсент, като на втория живее само един вид. В миналото и на другите Антилски острови са се срещали ари и това са трите изчезнали вида- кубинско, доминиканско и карибско ара, които до началото на 20 век са се срещали в Куба, Хаити, Доминиканската република и някои от Малките Антили, но са изчезнали вследствие на унищожението на горите и търговията с пера в тези страни.
Повечето видове обитават екваториалните гори, но има и видове, които се срещат в саваните.
Външен вид
Арите са най-големите папагали на света. Най-големият им представител е хиацинтовият ара, който достига дължина 1 метър от главата до опашката.Изключително рядък и застрашен вид. Популацията му наброява едва 300 птици,а цената им на черно достига 15 000 евро. Може би най-типично за папагалите ара е тяхното ярко оперение, което се различава при отделните видове. В украсата на перата им преобладават червени, зелени, сини, жълти и оранжеви краски. Липсва ясно изразен полов диморфизъм, оперението е еднакво при мъжките и женските индивиди. Типичен за арите е масивният и тежък клюн, който е извит дъговидно, като горната му част е по-тънка и заострена, а долната по-масивна и широка. Менюто им включва различни семена и плодове-царевица, слънчоглед, орехи, фъстъци, череши и грозде (в домашни условия) Добре е да се спомене,че в България има няколко частни ферми, в които успешно се размножават някои видове Ара, най вече синьо-жълта и зеленокрила.
Дълголетни птици
Папагалите ара са едни от най-дълголетните не само сред птиците, а и в животинският свят въобще. Някои видове могат да живеят над 70-90 години. Поради това тези папагали са обект на изследване от страна на учените, които се опитват да разберат причината, поради която ара живеят толкова дълго, тъй като геномът им е по-малък в сравнение с този на други дълголетни животни. Засега обаче тайната на дълголетието при птиците не е известна.
Видове ара
Днес съществуват 17 вида ара. В миналото са били 22, но 5 вида са изчезнали.
род Anodorhynchus — Хиацинтови ари[1]
Хиацинтов ара - Anodorhynchus hyacinthinus
Ара Леара - Anodorhynchus leari
Сив ара - Anodorhynchus glaucus
род Cyanopsitta
Ара на Спикс, спиксов ара - Cyanopsitta spixii
род Ara
Синьо-жълт ара - Ara ararauna
Синьочел ара - Ara glaucogularis
Зелен ара, военен ара - Ara militaris
Голям зелен ара, жълтозелен ара - Ara ambiguus
Червен ара - Ara macao
Червено-син ара - Ara chloroptera
Червеночел ара, червеноух ара - Ara rubrogenys
Гвиански ара (Ara severa)
†Доминиканско ара (Ara atwoodi)
†Гваделупски ара (Ara guadeloupensis)
†Кубинско червено ара (Ara tricolor)
†Зелено-жълт ара (Ara erythrocephala)
†Ямайски червен ара (Ara gossei)
род Orthopsittaca
Тъмнозелен ара - Orthopsittaca manilata
род Primolius
Синьоглав ара - Primolius couloni
Син ара - Primolius maracana
Златен ара - Primolius auricollis
род Diopsittaca
Малък гвиански ара - Diopsittaca nobilis