Произход и опитомяване на хамстера (златист)

Произход и опитомяване на хамстера (златист)

Когато през 1839 г. английският зоолог Ватерхоус изпратил в Британския музей като интересен екземпляр хамстер със златиста лъскава козина, вероятно никой не е допускал, че точно това животно ще стане някога едно от най - популярните животни за отглеждане у дома.

Изглеждало е, че този вид напълно е изчезнал и сведения за него можело да бъдат намерени само в описанията на фауната на Сирия. Едва през 1930 г. това животно било открито отново.

Професор Ахарони от университета в Йерусалим намерил по време на разкопки в околностите на сирийския град Халеба на дълбочина 2.5 м. дупка, а в нея женска и 12 малки, с дължина едва 3 см. Никога повече не са били срещани сирийски хомяци (златисти хамстери), живеещи на свобода.

През 1938 г. златистите хамстери били пренесени през Англия до Америка, където бързо станали домашни и лабораторни животни. В Европа били донесени отново след Втората световна война. В Полша са известни едва от 1950 г., когато, донесени от Франция, бързо спечелили много привърженици. Доказателство за това е и фактът, че за тяхното отглеждане и обичаи са написани много книги.

Златистият хамстер е гризач, принадлежащ към семейство хомяковидни, род хомяци. Животните от това семейство се хранят с растителна храна и с дребни безгръбначни. Срещат се на всички континенти с изключение на Австралия, особено много разновидности има в Северна Америка. В Европа живее див европейски хомяк, който е родственик на златистия хамстер. Той е опасен вредител за земеделските култури, събира в своите леговища голямо количество зърно.

Златистият хамстер тежи от 100 до 200 грама, тялото му е дълго от 15 до 18 см, опашката е неокосмена, дълга около 1 см., краката му са къси, предните лапички са много ловки. С тях повдига и слага в устата си храна, държи и обръща класовете, които иска да изрони, за да събере зърно в торбичките на бузите си. С помощта на предните си лапки поддържа в ред своята козина. Когато е разтревожен, се вдига на задните си крайници.

Главата, гърбът и горните части на крайниците му са златисто-кафеникави, отдолу е мръснобял с тъмно петно на гърдите. Срещат се и едноцветни разновидности: златисто-розови, сиво-жълтеникави, кремави, черни, бели (албиноси), а има и пъстри. Живеят средно 2 години.

5.0, 1 гласа
прегледи 1438

Препоръчани продукти

Подобни статии

Сиамска котка

Сиамска котка

Сиамската котка е най - старата питомна порода котки. Тя е известна и като "най - гласовитата домашн...

Лабрадор

Лабрадор

Лабрадорът е един от най - нашумелите и желани домашни любимци. Истинското име на породата е "Лабрад...

Ми-ки

Ми-ки

Думата "Мики" може да означава много неща. Вероятно, когато някой каже "Мики" първото, за което се с...

Катерица

Катерица

Лат. Sciurus vulgaris Семейство Катерици Разред Гризачи Случвало ли Ви се е, когато сте в няк...