Прилеп

Прилеп
  • Разред Chiroptera
    • Подразред 1 – Microchiroptera
    • Подразред 2 – Megachiroptera

Къде живеят прилепите? Рядко човек може да види отблизо прилепи. Причината е не в тяхната рядкост, а в нощният им начин на жи­вот и в трудно достъпните им убе­жища.

Прилепите използват като жилище тавани, камбанарии, минни галерии, хралупи на дървета и най - често пещери. Всеки, който е посе­тил пещера, обитавана от прилепи, дълго си спомня за видяното там не­обикновено и странно зрелище. Ето как академик Иван Буреш е описал ед­но такова посещение:

"През един широк отвор Вие вли­зате в обширна тъмна пещера. Ня­колко дебели каменни колони подпи­рат не много високия, но грамаден пещерен свод, а по него висят с главата надолу хиляди големи и малки прилепи.

Прилепи в пещераНа някои места по тавана намираме тези прилепи така натру­пани един до друг, че те представля­ват нещо като огромна слънчогледо­ва пита. Ако хвърлим нагоре няка­къв предмет и подплашим прилепи­те ще видим, че те са стотици. Разхвърчават из пещерата, докосват се даже с ме­ките си крилца до вашето лице, а образувалият се от техните криле вятър гаси вашите лампи. С остри писъци те постепенно се изпокриват из пещерните дълбочини."

Разпространение

  • Род  Rhinolophus (Подковонос) - Средна и Южна Европа и Азия, Нова Гвинея, Австралия
  • Род Myotis (Нощник) - навсякъде без Арктика, Антарктида и тихоокеанските острови
  • Род Nyctalus (Вечерник) - Средна и Южна Европа и Азия, Северозападна Африка

Биология и поведение

Скелет на прилепКрило на прилепПрилепиПрилепите са единствените наши летящи бозайници. Те използват ка­то летателен орган видоизменените си крайници, които са съединени помежду си и опашката с тънка кожеста ципа. Летежът им се подпомага от дребното и леко тяло, нежните тънки костици и от изключително силната мускулатура.

Крилото на приле­па много прилича на част от чадър. Но само че тук вместо платно между силно удължените пръсти и костици на предните крайници е опъната летател­на кожна ципа. Чрез своето кожно крило приле­път изпълнява различни видове летене.

Чрез куковидно закривените си нокътчета на за­дните крайници прилепът се ока­чва зв издатини­те по пещерите или хралупите.

Когато са в покой, прилепите се захващат с нокти за някоя пукнати­на и увисват с главата надолу. В та­зи поза те приличат на тъмни висящи круши. Решат ли да полетят, те отпускат ноктите си, разперват бър­зо дългите си крила и политат без ка­къвто и да е шум.

Прилепите обикновено излитат от своите убежища след залез. През горещите летни месеци техните най - чести убежища са хладните и тъмни пещери, а през зимата пак там те се струпват един до друг и заспиват зи­мен сън.

При някои при­лепи (напр. при подковоносците) по време на сън тялото е загър­нато с летателната кожна ципа. При други (напр. при ушатите) тя е сгъната встра­ни и тялото е открито.

С какво се хранят прилепите?

Прилепите летят еднакво добре при дневна светлина и в абсолютна тъм­нина. Летейки бързо и безшумно, те ловят различни насекоми. Установено е, че само за една нощ прилеп може да изяде насекоми, които по тегло са равни на една трета от неговото собствено тегло.

Благодаре­ние на тази своя лакомия прилепите унищожават огромно количество вредни насекоми за селското стопанство. Не случайно се казва, че прилепите са нощните лястовици. Това, което лястовиците правят през деня, прилепите извършват нощем.

Прилепите летят така добре но­щем, както даже птиците не умеят. Това те постигат с помощта на из­даваните от тях звуци, които не мо­гат да се доловят от човешкото ухо. Когато тези звуци и по - точно ултразвуци достигнат до някой на­срещен предмет, те се отразяват в него, връщат се обратно и се улавят от големите уши на прилепа. Така "живите радари", както често нари­чат прилепите, се ориентират в аб­солютен мрак и ловят, без да виж­дат дори най - дребните насекоми.

Прилепите издават ултразвуци благодарение на видоизменения си като свирка гръклян - издишвани­ят въздух, който излиза от белите дробове, минава през гръкляна и из­лиза навън като ултразвук. Това обаче става периодично. Задържа­ният въздух, който е под голямо налягаме, сс изпуска през гръкляна на малки порции. Така получените ултразвукови импулси могат да достигнат даже до 200 иа брой за 1 секунда. По тази именно причи­на за летящ в тъмнината прилеп не е трудно да улови даже прелитаща на метър от него една видима мухичка.

Дългоух прилепДългоухият при­леп има извън­редно голяма площ на външното ухо.

Неговата ушна раковина е част от ехолокатора му, чрез който долавя и ултразвуците.

Прилепите живеят около 20 години и дори повече. Най – често раждат по едно малко на година. Кърменето е 1 месец.

Прилепи – кръвопийци

  • Лат. Desmodus rotundus
  • Семейство Вампири
  • Разред Прилепи

Първите  европейски  заселници  в Централна и Южна Америка са били поразени от невероятните разкази на местните индианци за някакви кръвопийци. Няколко столетия по - късно европейските зоолози лично са се убедили, че те не са измислени.

Разпространение

  • Северно Мексико
  • Централна и Южна Америка

Прилеп кръвопиецБиология на прилепа"Вампири - кръвопийци"   наистина живеели сред американските джун­гли. Това обаче не били никакви бас­нословни чудовища, даже не и пред­ставители на вампирите - прилепи, към   които   принадлежат   няколко плодоядни прилепи. Това били съ­всем безобидни на вид прилепчета.

"Събудих се сутринта страшно не­доволен от себе си, измъкнах се от пончото и отидох да огледам коне­те. Когато видях, че два от тях са били нападнати от прилепи - вампири, докато сладко съм хъркал само на седем метра от тях, още повече се ядосах.

И двата коня бяха ухапа­ни точно на едно и също място - по вратовете, на една педя разстояние от гривата. Самите ухапани места бяха два равни и плитки разреза, дъл­ги около сантиметър и половина.

Ефектът от тези малки разрези обаче е ужасен, тъй като кръвта (както при всички ухапвания от вам­пири) не спира, след като прилепът престане да лочи своята зловеща храна, а продължава да тече. Ето защо, когато подутият от ядене прилеп отлети, раните на шията на коня продължават да кървят. Сега шиите на конете бяха набраздени от големи ивици засъхнала кръв, не­съразмерно големи по отношение на раната."
(Д. Даръл, 1956 г.)

Биология и поведение

Прилеп пие кръвКръвосмукачът има големина около десетина сантиметра и тежина до петдесетина грама. Цветът на него­вата мека козина е ръждиво - червени­кава.

Тънките и дълги ципести крил­ца му позволяват да лети безшумно в тъмните тропични нощи като черен призрак. За този кръвосмукач не е трудно в непрогледната тъмнина да намери своята жертва, която винаги е някакъв бозайник.

Открил жертвата си, вампирът - кръвосмукач "кацва" безшумно върху нея и впива острите си като бръснач зъби в тялото й, а със слюнка, вкарва особени вещества – ензими. Те са тези, които пречат за съсирването на изтичащата кръв и не дават въз­можност на жертвата да изпитва каквато и да е болка. По този начин заспалите животни не се събуждат при ухапване. Малко по малко, грам по грам, стомахът на кръвосмукача се пълни с топла кръв. А тя е толко­ва много, че нерядко по - малките жертви загиват.

Докато легендите за умрели хора, от които няколко кръвосмукача са пили кръв, може да са измислици на американските инди­анци, то като преносители на виру­са на беса кръвосмукачите са много по - опасни за хората! Установено е, че този вирус се запазва в тялото им до десетина месеца.

След като напълни коремчето см с кръв, кръвосмукачът се вмъква на затулено място, с острите нокти на задните си крачка се закачва за ня­коя издатина, увисва с главата на­долу и изпада в дълъг сън.

5.0, 1 гласа
прегледи 11334

Коментари за Прилеп

  1. 1.

    Bravoo!!!

  2. 2.

    прилепите не се обиват

  3. 3.

    imam 2 krila,prodavat se.mitacheto1980@abv.bg

Подобни статии

Тупая

Тупая

Що за бозайник е Тупая? Това ли е най - примитивната маймуна? Нейните външни белези могат да я опри...

Тюлен

Тюлен

Често в народните приказки и пове­рия на крайморските народи се говори за морски царици. Източник на...

Далматинец

Далматинец

Далматинците са сладки на външен вид, за някои дори и малко смешни, средноголеми бели кучета, покрит...