Лъв

• Лат. Panthera leo
• Семейство Коткови (Котки)
• Разред Хищници

Страхува ли се лъвът от човека?

"Жителите на едно село се оплакаха, че лъв мори добитъка им. Киракангано и аз отидохме на разузнаване.

Слънцето залезе, преди да стигнем селото. Като изслушах пастирите, реших да убия една зебра и да я оставя като примамка за лъва. Оти­дохме да потърсим някое стадо и на­мерихме  каквото  ни  трябваше...

Стрелях по един хубав жребец. Улу­чих животното твърде назад и в угасващата светлина на деня не мо­жахме да го проследим. На следва­щата сутрин тръгнахме уверени, че лесно ще намерим трупа по кръжа­щите над него лешояди. След като претърсвахме шубрака, Киракангано спря и посочи с копието си.

Видях лъв с красива грива. Той беше сграбчил зебрата и я влачеше към сянката на едно акациево дърво, където да я яде спокойно. Лъвът прекрачваше зебрата, повдигаше я за врата,  правеше  тромаво  няколко крачки, после спираше да почине и дишаше тежко като някакво огром­но куче. Зебрата имаше може би 350 - 400 килограма. Направи ми го­лямо впечатление силата на лъва. Пресякохме през храстите към ака­циевото дърво. Там изчакахме да дойде лъвът. Беше величествено жи­вотно! Гривата му покриваше цяла­та предна част на тялото и дори скриваше ушите.

С приближаването на лъва Ки­ракангано ставаше все по - неспоко­ен. Внезапно той нададе вик и на­падна лъва с копието си. Голямата котка за момент зяпна учудено, по­сле пусна зебрата и избяга."

Така прочутият професионален ловец Джон Хантър е описал една от многобройните си срещи с лъва. Малко неочакваният край на тази среща не пречи да си зададем въ­проса:

"Защо лъвът е цар на животните?"

Разказаната случка с нищо не променя общоприетото становище, че именно той - лъвът - е госпо­дарят сред животните. Хората от най - древни времена до днес не са променили това становище. И това не е случайно. Величественият вид на това животно, неговият проница­телен поглед, благородна поза, горда походка и страшен глас, пред който треперят всички околни животни - всичко това прави лъвът едно наистина изключително  животно. Затова спомагат и неговите големи размери: мъжките индивиди дости­гат на дължина 2.40 метра и на тежина до 230 килограма. Това не пречи обаче тялото му да изглежда стройно и извънредно пъргаво. Когато дебне плячката си, той се движи напълно безшумно. Има случаи, когато пълзи или се крие в трева, в която едва ли би успял по - добре да се скрие един заек.

Буйната грива, с която е украсен възрастният мъж­ки лъв, го прави още по - величе­ствен. И може би главно тя е при­чината, за да бъде той толкова често изобра­зяван по гербове и емблеми, в скулптури и па­метници. За разлика от лъва, лъвицата е лишена от грива, но затова пък по - добре изпъквa стройното й и грациозно тяло.

Разпространение

• Тропическа Африка
• Югозападна Африка
• Родезия
• Мозамбик
• Индия
• Иран
• Източна Турция
• Сомалия
• Судан

Как лъвът ходи на лов?

Храна на лъва са зебрите, младите слонове, носорози и хипопотами, както и бързоногите антилопи. Жертвата е най - често едър или дребен копитен дивеч, особено зебри и антилопи. Тях той причаква вечер, когато отиват на водопой.

В тихата и спокойна тро­пична привечер всичко е някак не­обикновено тържествено. Не се по­клащат нито перестите листа на стройните палми, нито високата и гъста трева. Никакъв звук не нару­шава околностите на малкото езеро, към което бавно и страхливо при­стъпват кротките антилопи.

Нищо подозрително не се забелязва и в околната горичка. Едва когато пър­вите от тях навеждат глави, за да утолят обхваналата ги жажда, черна сянка с гигантски скок се хвърля и мълниеносно грабва една от тях.

Когато не му провърви на ловната "наслука", лъвът задоволява глада си с мишевидни ггризачи и дори скакалци. Не пренебрегва и мършата, въпреки, че не е предвидена по достойство за царското му меню.

След като са се нахранили добре, лъвовете обикновено си по­чиват под сенки­те иа африкан­ските дървета или съвсем нео­безпокоявани по клоните им.

Великолепна и едновременно страшна гледка представлява напа­дащ сред равнината лъв. Ако е далеч от своята плячка, той бяга след нея и едва след като я наближи се впуска в бърз галоп. Бързината, с която връхлита върху нея, е тази на бързо движещ се автомобил. Оше с първия скок той достига тази ско­рост и ако е близо до нея, спасение няма. Най – страшното оръжие на нападащия лъв са ноктите от вътрешната страна на предните му лапи. Дълги, остри и изключително здрави, те мигновено разкъсват и най - здравата кожа.

Има достоверни случаи за силата и пъргавината на това животно, които звучат почти невероятно. То може да прескочи няколко метрова ограда,  да грабне цяло говедо и захапало го с уста, отново да прескочи същата ограда.

Поколение

Бременността на лъвицата е около 3.5 месеца, а родените лъвчета са обикновено от 2 до 4 на брой, но за съжаление в повечето случаи оцеляват само половината.

Новородените лъвчета са пет­нисти и имат отначало пъстро - кафяв, почти леопардов десен. По - късно шарките им избеляват и стават с едно­цветен жълто – сив цвят.

Смята се, че когато малкото лъвче дърпа гривата на баща си, това не е само игра, но и безопасно трениране за живота, защото бащата не е бивол, който ще го набучи с рогата си.