Куче, Домашно куче

Куче, Домашно куче

Етимология и терминология на кучето

Терминология и етимология на кучетоДумата "куче" е често използван термин, който се отнася към членовете на подвид Canis lupus familiaris. Терминът  може да се използва също за обозначаване на по-широк кръг от близки видове, като членовете от род Canis, или "вярно/предано куче", включително Вълк , Койот, и Чакал, или може да се отнася за членовете на подсемейство Caninae, към което може да се  включат също Африканско диво куче.

Може да се използва за означаване на всеки член на семейство Кучета, към което се отнасят Лисици, Храстово куче, Миещо куче и др.

Малко са животните, които съдържат думата "куче" в общите си имена, но не са каниди, например Прерийно куче (гризач).

Английската дума "dog" ("куче") идва от Middle English dogge, от старо-английското "docgа", "силна кучешка порода". Терминът може да води началото си от пра-германският "*dukkōn", означаващо се на английски като finger-docce ("finger-muscle"). Думата показва и познатите галени имена, умалителни "-ga", например: "frogga " ("frog" - жаба), "picga " ("pig" - прасе), "stagga" ("stag" - елен), "wicga" (бръмбар, червей).

Поради архаичността на думата, може да се приеме, че терминът "куче" в крайна сметка води началото си от най-ранният индоевропейски праезик, отразяващ ролята на кучето като най-ранното опитомено (домашно) животно.

През 14-ти век в  Англия, думата хрътка (hound), е била основният термин, с който са се означавали всички домашни кучешки видове и кучето е отнесено като  подвид на Хрътката -  група, включваща породата Мастиф (Дог). Смятало се е, че този "кучешки" вид на "Хрътката", е толкова общ, че накрая се превръща в прототип на група "Хрътки".

През 16-ти век, терминът "куче" се превръща в основната използвана дума и с терминът "хрътка" започнали да се означават само видовете, използващи се за лов. Хрътката, сходна с Германското "Hund", Холандското "hond", общо Скандинавското "Hund" и Исландското "hundur", в крайна сметка е получена от пра-индоевропейската дума "*kwon" - "куче", намерена на  Уелски   като "ci" (в множествено число "cwn"), на  Латински "canis", на Гръцки "kýōn", на Литовски "šuõ".

Със създаването на различните породи, мъжкото куче започва да се означава като "куче", а женското е наречено "кучка" (в Средно-английският език (от XII до края на XV в.) - "bicche", в Старият английски език -  "bicce" , в крайна сметка - на Старонорвежки - "bikkja").

Групата от новородени кученца се означава като "кучило". Бащата на едно кучило се нарича "sire" - баща, а майката - "dam" - майка.

Новородените са наречени общо "pups" (кученца) или "puppies" от френски "poupée", докато навършат 1 година.

Процесът на раждане се означава като "окучване", от Старият английски език - "hwelp", (на немски "Welpe", холандски "Welp", шведски "valp", исландски "hvelpur").

Препоръчани продукти

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG