Комар

Комар
Всички (3)

Кръвосмучещите комари са навярно познати на всекиго насекоми. Всички те принадлежат от систематично гледище към семейството Culicidae, което спада към подразреда Дългоантенести или комаровидни двукрили  (Nematocera) от разреда Двукрили  (Diptera). 

Досега  са  познати  около  2500  вида (по последни данни са около 3500 вида) кръвосмучещи комари, като сигурно има още известен брой неописани видове.

Като се има предвид, че семейството Culicidae не е особено многочислено, кръвосмучещите комари са извънредно важни и интересни както от практическа, така и от теоретична гледна точка.

От практическо гледище тези насекоми представляват голям интерес за хуманната и ветеринарната медицина, тъй като редица видове са преносители на опасни инфекциозни и паразитни болести по човека и домашните животни.

Роля на Карл Линей за комаритеОт друга страна, някои представители на семейството са извънредно досадни кръвосмучещи паразити, които нападат масово хора и животни.

Върху това, каква напаст представляват някои видове кръвосмучещи комари в известни области на нашата планета, обръща внимание още Карл Линей през 1737 г.

В своя труд "Flora Lapponica" великият шведски естествоизпитател пише следното за един вид комар: "Искам да вярвам, че този вид не се среща никъде другаде на Земята в такова неизмеримо количество както в горите на Лапландия, където той се съревновава по численост с прахта по земята.

Тук непрекъснато летят комари със своето противно жужене и се спускат върху лицето, краката и ръцете на хората...

Ако се протегне гола ръка, то скоро се появяват огромно количество комари, които кацат върху нея и я покриват така, че тя става черна. Ако бъдат смъкнати с другата ръка и целият рой бъде избит, то едва едните са избърсани, точно толкова други заемат старото място... Едва може свободно да се диша, защото те навлизат в носа и в гърлото".

Видният немски паразитолог проф. F. Peus (1951 г) изтъква, че между всички вредящи на здравето насекоми кръвосмучещите комари са на първо място поради двойната им роля като кръвосмукачи и преносители на болести.

Кръвосмучещите комари са твърде интересни и от теоритично гледище, най - вече поради някои характерни страни на тяхната биология и екология. Преди всичко тези насекоми са хетеротопни животни - техните яйца, ларви и какавиди развиват се във водата, докато възрастните комари живеят на различни места по сушата.

Характерна особеност на кръвосмучещите комари е и двойствеността на тяхното хранене, и по - специално това на женските индивиди. Докато мъжките комари се хранят със сладки растителни и други сокове, то женските (с известни изключения) освен сокове смучат и кръв от хора и животни. При повечето видове храненето с кръв на женските комари е необходимо условие за развитието на яйцата в тяхното тяло.

Има ли Малария в БългарияИнтересът към кръвосмучещите комари нараства много в цял свят, след като английският военен лекар R. Ross успява да докаже през 1898 г., че кръвосмучещи комари пренасят Маларията по птиците, а малко по - късно, през периода  1899 - 1900г., италианският зоолог В. Grassi, подпомогнат от сътрудниците си Bignami и Bastianelli, установява, че комари от рода Anopheles са преносители на Маларията по човека.

От тогава насам, повече от 90 години, кръвосмучещите комари се проучват интензивно в различни страни по света както от зоологическо, така и от медицинско и ветеринарномедицинско гледище. В резултат на проведените досега проучвания не само морфологията на тези насекоми, но и много страни на тяхната физиология, биология, екология и разпространение са вече познати.

Установен е и важният от практическо гледище факт, че кръвосмучещи комари пренасят не само Маларията, но и редица други паразитни и инфекциозни болести по човека и домашните животни в различни страни по света.

През 20-те и началото на 30-те години на нашия век се полагат основите на съвременната систематика на Culicidae от англичанина Edwards (1921 г.) и германеца Martini (1931 г.) за палеарктичните видове и от Edwards (1932 г.) в глобален мащаб. Разработките на тези двама видни ентомолози стават база за всички по - нататъшни систематични проучвания върху кръвосмучещите комари, както и предпоставка за биологично - екологичните проучвания върху тези насекоми.

Изучаването на кръвосмучещите комари в България започва през първите години на нашето столетие, когато лекарят д-р Манолов от Бургас изпраща на известния английски специалист Theobald някои събрани от него комари за определяне.

В два тома на своята монография върху Culicidae, Theobald (1907 г., 1910 г.) споменава общо 5 вида комари за България - един вид малариен и четири вида немаларийни. Това са първите сведения за кръвосмучещи комари в нашата страна.

Малко по - късно Недялков (1912 г.) съобщава между другите събрани от него двукрили насекоми в България и 5 вида кръвосмучещи комари - два маларийни и три немаларийни, от които два са нови за страната ни.

Най - значителната работа върху Culicidae в България през първата четвърт на нашия век е тази на Шишков и Консулов (1914). В нея се съобщават 17 вида кръвосмучещи комари - три вида маларийни и четиринадесет вида немаларийни.

Трябва обаче да се отбележи, че тъй като тази публикация (както и трудовете на  Theobald и  Недялков) излиза, преди да се разработят основите на съвременната систематика на Culicidae, някои от дадените в нея наименования са остарели, а има и такива, които според съвременните схащания се отнасят до повече от един вид комар.

Шишков и Консулов описват и един нов за науката вид комар, който те наричат Aedes similis. Тяхното описание е направено обаче само въз основа на възрастни женски комари, нещо, което днес се счита за недостатъчно и ненадеждно при някои видове от рода Aedes, поради което описаният нов вид не може да се счита за сигурно установен.

В края на 20 - те години на 20 - ти век Дряновски (1929 г., 1929 г.) публикува 2 работи, в които съобщава общо 21 вида кръвосмучещи комари, събрани от него в околностите на гр. Петрич. Четири вида от тях са маларийни, а седемнадесет вида - немаларийни. Дадените в тези публикации имена на комари са съвременни, тъй като Дряновски е изпратил събрания от него материал за проверка и определяне на самия Edwards в Британския музей (по лични сведения от д-р Дряновски). Ето защо съдържащите се в двете съобщения данни трябва да се приемат за напълно достоверни.

До края на Втората световна война, а и известен период от време сдед нея Маларията продължава да бъде бич за здравето на населението в редица райони на България. Ето защо вниманието на изследователите, най - вече на лекарите малариолози, в течение на повече от 50 години е насочено главно към маларийните комари в нашата страна. В резултат на проведените проучвания постепенно се установява не само видовият състав на маларийните комари в България, но стават известни и много страни от тяхната биология, екология и фенология, а така също и тяхното разпространение, и епидемиологичното им значение.

Няколко години след края на Втората световна война, когато вследствие употребата на ДДТ и някои други синтетични инсектициди, борбата срещу маларийните комари става много ефикасна и Маларията в България постепенно се ликвидира, започва усилено проучване и на немаларийннте комари в нашата страна.

Провеждат се главно регионални изследвания от някои зоолози, които имат за цел да изяснят по - пълно видовия състав, а също така биологията, екологията и разпространението на Culicidae в различни части на страната. Лекари вирусолози (М. Русакиев и др.) съвместно с някои биолози (Т. Христова) се заемат да проучат кръвосмучещите комари в България и като евентуални преносители на вируси, като в тези проучвания по - късно се включват и специалисти от Чехословакия.

Успоредно с това лекари и биолози водят все по - успешна борба с комарите в различни части на страната, като в някои окръзи (Варненски, Бургаски и др.) са постигнати забележителни резултати в това отношение.

В резултат на успешната борба с Маларията и нейните преносители у нас през 1965 г. България е обявена от Световната здравна организация за свободна от Малария страна.

През 1966 г. Божков публикува първата обзорна статия върху Culicidae в България, в която се съобщават 34 вида за страната. По - късно, през 1972 г. същият автор публикува втора обзорна статия върху кръвосмучещите комари в България, като броят на дадените видове е вече 39.

Изучаванията върху Culicidae продължават и след като България е обявена за свободна от Малария страна, такива се провеждат и понастоящем, а несъмнено ще се провеждат и за в бъдеще.

 

Статии

Подобни статии

Елен, Благороден елен

Елен, Благороден елен

Блародният елен е едно от най - величествените животни из нашите гори. Със своята лека и пластична ...

Ориенталска котка

Ориенталска котка

Ориенталските котки са едни от най - разноцветните породи котки. Наречена "котката дъга", Ориенталка...

Мейн Куун (Мейнска котка)

Мейн Куун (Мейнска котка)

Кое е общото между Хари Потър, Мария Антоанета и щата Мейн? - котката с американски произход  - Мейн...